Archive for the ‘Спорт’ Category

Кака, Милан, Шейх Мансур и малко НБА

Tuesday, January 20th, 2009

В последните дни болният ми мозък се вълнуваше главно от една тема – дали Кака ще премине в Манчестър Сити или ще си остане в Милан. Голям фен съм на Милан и просто няма как да съм безразличен към темата. По последни (надявам се окончателни) данни Кака е решил да остане и трансфер няма да има. Радвам се, че остава. Той е един от футболистите, които небива да напускат при никакви обстоятелства отбора.

Сагата около евентуалния трансфер беше голяма. Целият спортен свят следеше именно тази тема. Шейх Мансур искаше да счупи всички досегашни рекорди. Предложи 150 милиона евро, от които Милан щеше да получи 120. Предлагаше заплата на Кака от порядъка на 15-20 милиона на година (2 пъти повече, отколкото в момента взима) плюс какви ли не клаузи в договора, ако нещо Сити се провалят. Общо цялата сума се изчислява на около 250 милиона евро.

Определено това е признание за класата на този футболист. Дали си струва да се дадът толкова пари само за него? Не знам. Сигурно си струва. Но определено тази оферта н биваше да се прима и то по много причини. Кака няма заместник. Няма кой да компенсира липсата му. И 5 футболисти да се вземат с тези пари, на терена ще го замества само един. Милан винаги се стреми да печели трофеи. Защо да продава футболист, който може много да помогне това да стане? Милан не е във финансова криза. А и да има, няма да е толкова голяма, че да се налага разпродаване на звездите. Футболът и спортът са за феновете. Те искат да гледат любимите си играчи и би било тежък удар за всеки, ако такъв футболист бъде продаден. И за самият Кака щеше да е грешка такова преминаване в Сити. Щеше да отиде в далеч по-мизерен отбор, по-слаб, в по-дървено първенство. Едно е да си във велик отбор и съвсем друго  да си в средняшко английско отборче, което обаче се е сдобило със собственици, които не си знаят парите. В Милан може да стане легенда, а там ще е просто един наемник.

Милан един път сбъркаха като продадоха Шевченко на Челси. То тогава реално Шевченко сбърка, защото негово беше решението. Какво да се прави, жена му го изкомандори. И Шева и Милан пострадаха. Това межеше да стане и с Кака. Още повече Сити не може да се сравнява с Челси като клуб.

А сега една друга тема…… Яд ме е, че тази година не мога да гледам нито НБА, нито Евролига. Чувствам се отдалечен от световния баскетбол. Всичките ми впечатления са на база кратки репортажи от мачове и сухи статистики. Много се надявам някоя телевизия да започне да ги излъчва както трябва. Не както сега Спорт 7 давали НБА, ама тази телевизия могат да я гледат само абонати на един оператор доколкото знам. Да ги пуснат, както Калчото, по ТВ 7.  Поне 1 мач н седмица да дават там. Ако ще и на запис. Ринг 2 години даваха Евролига, а сега не. То човек да не е фен на този спорт в България.

Късно се усетих, че гласуването за All Star Game в NBA е започнало, но все пак успях да дам 2 или 3 пъти вота си. Общо взето гласувах за едни и същи играчи като миналата година. Единствената разлика е, че тази година гласувах за гард на изтока да е Хосе Калдерон, а миналата година избрах Гилберт Аринас. Останалите са същите – Уейд, ЛеБрон, Кевин Гарнет, Дуайт Хауърд. А за запада както винага си гласувам – Тони Паркър, Ману Джинобили, Дирк Новицки, Андрей Кириленко и Яо Минг. За изтока съм сигурен, че ще позная4-мата титуляри без Калдерон, а на запад, ако някой друг от моите избраници освен Яо излезе титуляр, много ще се радвам, но е малко вероятно.

Реми Боняски отново шампион

Monday, December 8th, 2008

Бях останал с впечатлението, че тазгодишният финал на K-1 в Йокохама трябваше да е вчера на 7-ми, а то било оня ден на 6-ти. Нищо де, наваксах и изгледах вече почти всички двубои. Още не съм видял само 2-та откриващи и 2-та резервни мача.

Новината от турнира е, че Реми Боняски отново стана шампион след последната му титла от 2004. Така тази година той спечели за 3-ти път финалът на World GP (шампион е и от 2003). Номер едно в последните години беше друг холандец – Семи Шилт, но той отпадна изненадващо на квалификационния турнир и не участваше на финала в Йокохама.

За самият турнир мога да кажа, че двубоите бяха много интересни. Дано скоро да ги пуснат и по Евроспорт. Реми заслужено спечели, въпреки че финала го спечели благодарение на дисквалификация на противника. Летящият джентълмен си беше по-добър във всеки от двубоите. Бадр Хари си изтърва нервите във финалната среща, наруши брутално правилата и напълно правилно беше дисквалифициран.

Всички мачове от турнира (с по-дебело съм отбелязал победителите):

Откриващи
Такеру – Тайсей Ко – съдийско решение 3:0
Мицугу Нода – Цутому Такахаги – нокаут във 2-ри рунд

1/4 Финали
Петер Артс – Бадр Хари – технически нокаут във 2-ри рунд
Ерол Цимерман – Евертон Тейшейра – съдийско решение 2:0
Гокхан Саки – Руслан Караев – съдийско решение 3:0
Реми Боняски – Жером Льо Банер – технически нокаут в 3-ти рунд, лекарско решение

Резервни двубои
Хонг Ман Чой – Рей Сефо – съдийско решение 3:0
Пол Словински – Мелвин Манхоф – нокаут в 1-ри рунд

1/2 Финали
Бадр Хари – Ерол Цимерман – нокаут в 3-ти рунд
Гокхан Саки – Реми Боняски – нокаут във 2-ри рунд

Финал
Бадр Хари – Реми Боняски – дисквалификация във 2-ри рунд

Видео в 2 части от финалната битка. То в повечето време бой няма, но все пак гледайте.

Спортът е за комунисти

Monday, August 25th, 2008

Спортът е за комунисти. Недейте да спортувате. Щом искаме демокрация, спорт не ни трябва, той е за лошите комуняги. Ние имаме нужда от други по-висши ценности. Спортистите са ненужни идиотчета и бреме за държавата. Трябва вместо със спорт да се занимават с нещо в сферата на туризма или строителството.

Горе-долу до такъв извод стигам слушайки някои наши недодялани журналисти и виждайки какво става със спорта в световен мащаб. Повод за тази моя публикация са изминалите олимпийски игри в Пекин, на които ясно пролича що за спорт има България и къде сме в сравнение с останалите държави. И както бях предвидил в предния пост, представянето ни на илимпиадата беше ужасно слабо. То друго не можеше и да се очаква. Даже това, което спечелихмне като медали ни е много. Можеше и нищо да не вземем. Тогава резилът щеше да е пълен. Добре, че все пак някои от спортистите ни, въпреки всичките трудности, не спират да се стремят към успеха, та не се изложишме напълно. Румяна Нейкова и борците заслужават само поздравления за това, което направиха.

Радваме се на 1 сребро и 3 бронза от борбата, след като в този спорт сме били супер сила и сме обирали златните медали. Жалко, но фалт. За другите спортове да не говорим, пълна трагедия. Най-слабото представяне на нашата страна изобщо на олимпийски игри. В България спорта не се развива, никой и не иска да се развива, използва се само за далавери и пране на пари. Е, така успехи не се постигат. Олимпийската ни шампионка всички видяха при какви условия се е подготвяла. Олимпийците ни са все едни и същи на всяка олимпиада. Как искаме успехи като пращаме едни и същи всеки път. Ми то тяхното време мина. Таню Киряков, Армен Назарян, Данчо Йовчев, Мария Гроздева и тн. Тези хора не са вечни. Не може все на тях да се разчита. Мина им времето. Щангите трябва да се забранят като спорт в България. Само се излагаме и накрая другите са ни виновни, а  и там имахме големи традиции. Шефът на волейболната федерация Данчо Лазаров пък трябва да си подаде оставката незабавно, след като направи най-голямата простотия, която можеше да сътвори. Ние сме единствената държава, където някой шеф ще обвини публично свой ключов спортист, че е взимал допинг, след като многократни тестове са доказали обратното.

Почнаха някои умни глави да ни обясняват, че ние сме малка страна и не бива да искаме да бъдем сред най-добрите в спорта. Там си ни е мястото. Останалото били глупости останали от комунизма, че трябва да сме наред с великите сили. Също така държавата не бива и пръста да си мръдне за спорта, това също е комунистическо. Както виждаме с всяка изминала олимпиада се демократизираме все повече. През 2012 в Лондон ще сме изкоренили всякакви комунистически връзки, защото едва ли ще вземем и медал, а спортистите ни ще може да ги съберем в един микробус.

В подкрепа на твърдението, че спортът е за комунистите, е фактът, че домакините от Китай (видни азиятски комунисти) спечелиха безапелационно класирането по медали с цели 51 златни медала и то напълно заслужени. При кубинците явно проблемите на Фидел Кастро са оказали леко негативно влияние и не можаха да вземат златните медали в бокса, но все пак са доста по-напред от нас като постижения. Даже и Северна Корея са по-напред от нас. На олимпиадата в Сеул 1988 сме на 4-то място по медали, сега сме на 42-ро. Е това ако не е деградация, не знам кое е. Ама нали тогава е било комунизъм, за това. С Иван Славков беше по-добре.

Като изключим българското представяне, олимпийските игри си бяха много интересни. Общо взето колкот бяха разочарованията, толкова и хубавите моменти. Китайците са ясни, теса номер едно. Не може да не се отбележи неубедителното представяне на руснаците, които накрая все пак станаха 3-ти и възходът на американците в отборните спортове като цяло. Изненада беше много доброто представяне на британците. Въпреки, че любимият ми лекоатлет – китаецът Лю Сиан, не успя да участва на 110м с препядствия, неговото отсъствие беше компенсирано от Юсеин Болт, който смая света с 3 златни медала и 3 световни рекорда. Евала на китайците за игрите, които организираха.