Комунизмът в България не е отживелица. Той е оставил големи следи и за добро или лошо скоро скоро няма да е неактуален. От това се възползват много нашенски фирми и създават реклами, в които ясно се застъпва (акцентува) точно този период от съществуването на страната. Всъщност може да се поспори дали това не е конкретно носталгия по комунизма, а носталгия към миналото като цяло. Така или иначе, носталгията у хората е факт, а това е добре дошло за рекламодателите.
Такива реклами, които засягат комунистическото време, напослед с лопата да ги ринеш. Всеки може да се сети веднага за поне 3-4 такива. Оставям на страна факта дали са добре направени или са пълни идиотии, общо взето дават добри резултати. Иначе нямаше да ги има толкова. Никой не е луд да дава милиони за нещо, което няма да помогне в подажбите на продукта му.
Защо се получава така? Защо този вид реклами са толкова успешни и вдигат многократно продажбите? А ми пазарът е такъв. Много хора наистина изпитват носталги по социалистическото време. А ив съзнанието на човека миналото се свързва с по-скоро добрите моменти, а лошите остават на заден план. Детството, младоста, минало незабравимо. Също така и рекламата изпъква на фона на останалите. Представете си как са минали 5-10 досадни реклами на прах за пране или кредити и изведнъж обстановката се пренесе в едно време. Почти сигурно ще привлече вниманието.
Ако обаче спра до тук, ще излезне, че едва ли не всичко може да се рекламира с миналото и комунизма. А то далеч не е така. Например едва ли някой би искал да му рекламират автомобил като едно време, защото представата за 3 тонен Москвич, за който си чакал 2-3 години, определено не е приятна. Има си определени продукти, които биха могли да се рекламират по този начин. Това са най-вече хранителните стоки. Не че няма и други, но при хранителните продукти е най-приложимо.
Рекламите на храни са като че ли в две главни насоки – че са като домашните и като че са от едно време. Домашното за българина е хубаво. Съществува масовото мнение, че така както ти си го приготвиш, няма кой да ти го приготви. Затова се опитват да ви втълпят например, че пакетираната кайма, минала от къде ли не, е като тази от закланото прасе в двора на село, която толкова обичате. Само че сега темата е за носталгията по комунизма. Използвайки внушението, че стоката е като от едно време, рекламодателите казват, че е хубава (вкусна, истинска) и евтина като своите предшественици.
Да разгледаме рекламите със салами и луканки, които най-много се натрапват. Докарват старовремска обстановка, музика, развива се някакво действие, докато не дойде ред на въпросния колбас, който много се харесва. Акцентува се на неговия вкус, може да се добави, че е много евтин, а бе като по комунистическо. Потребителят не обръща внимние на това, че ако въпросният колбас се правеше от месо, щеше да е поне 5 пъти по скъп, защото просто само месото струва толкова. Отива и купува, значи рекламата действа.
Разбира се, има и примери за глупави комунистически реклами, от които няма полза за рекламиращите се. Пресен пример е безсмисленат пародия разиграна от Станишев и Данаилов в трамвая, с която станаха само за смях.
