Преди време бях писал за емота и турбо аграри. 2 прослойки, които вредят на себе си, но за тях на кой ли му дреме, по-лошото е, че завличат още други хора след тях и то в 99% на възраст, в която не се мисли трезво – началото на юношестките години. При тях и да е имало някакъв потенциал, той вече отдавна си е заминал. Сега реших да пиша за една друга прослойка от съвременната младеж – тази на гангста рапърчетата. Само да уточня, че има разлика между истинки рап, рапъри и рап фенове от това, за което пиша.
За по-голяма убедителност в описанието на диагнозата ‘гангста рапърче’ (lil gangsta rapper) ще използвам 2-ро лице ед. ч.:
Ти си на 12(някъде 5-ти 6-ти клас). Искаш да изпъкнеш пред останалите си съученици и най-вече да впечатлиш момиченцата, които да ахкат и да охкат като те видят(така де и те са на същия акъл като теб), а в същото време да си голям тежкар и мъжкар. Омръзнало ти е родителите да ти дават акъл и смяташ, че си достатъчно голям да правиш каквото си искаш. Гледал си по телевизията някви негри с големи ланци, луксозни коли и с яки полуголи мацки около тях. Вече ти е ясно, че искаш да си такъв. Купуваш си широки и дълги дънки, които по-скоро биха станали на баща ти, а не на такъв като теб 1,50 от земята. Също така се сдобиваш с фланелка я на Еминем, я на някъв отбор по американски футбол, който дори не си чувал, но нали пише там пише 00 кво те е**. Взимаш си нови бели маратонки, а кърпата за глава и шапка NY са просто задължителни. Не забравяш да си сложиш и 2-3 ланеца, които да са големи колкото теб. Вече си се докарал и е време да се покажеш в даскало. Е нали в крайна сметка това е целта. Вече си много популярен и успяваш да зарибиш и други с твоя акъл, които се присъединяват към тебе и правите свое крю(crew). Любимите ти изпълнители са 50cent и Snoop Dog. Ти обаче не можеш да пееш техните песни, щото ти изглеждат трудно и не бива да се изложиш, въпреки че вече си научил всички необходими думи на английски – chicks, money, cars, gangsta, nigga, gun, fuck you. Затова почваш да слушаш българските им еквиваленти. Най-ярки примери са Мишо Шамара, Конса и господин 100 кила. Купуваш си всичките им албуми и научаваш наизуст всичките им песни. Ставаш хулиганчето в квартала и по примера на твоите идоли започваш с далавери, за да може след време да станеш голям гангста. Разбира се се проваляш напълно, защото бабата, от която си отмъкнал телефона се оказва отсъседния вход и е казала всичко на баща ти, който те набива. Това, обаче, не те отказва да си гангста, за каквито мислиш твоите идоли, въпреки че си сигурен, че Ванко е невинен. Продължаваш с по-прости неща като писане със спрей по стените. Ставаш на 13 и започваш да пушиш и да ходиш по детски дискотеки. Вашите вече няколко пъти са се обаждали в полицията да те търсят, защото не си се прибирал на време. Когато ставаш на 14 минаваш на трева. Така де, цигарите вече са за между другото, а нали ония пеят колко е яко да си напушен. Решаваш да се запишеш да тренираш баскетбол. Та нали всеки рапър трябва да играе баскет и ти не правиш изключение, нищо че вече си дебел, а на височина я имаш 1.60, я не. Съотборниците ти те оприличават на баскетболна топка и след няколко седмици осъзнаваш, че не ставаш и спираш, освен ако преди това треньорът не те е изгонил от отбора, защото си безполезен. На 15 вече този стил музика не те кефи достатъчно, нищо че вече си минал на по-сериозни наркотици. Започваш да слушаш транс, но все пак от време на време си пускаш фифти. Ако пък това не ти стига, ставаш чалгар. Нали Устата стана, кво толкова и ти ще станеш, а все пак това е по-фешън.
Това беше. Може да пиша и за други групи младежи. А който отговаря на описанието, го съжалявам.
