lyust.org

Спортът е за комунисти. Недейте да спортувате. Щом искаме демокрация, спорт не ни трябва, той е за лошите комуняги. Ние имаме нужда от други по-висши ценности. Спортистите са ненужни идиотчета и бреме за държавата. Трябва вместо със спорт да се занимават с нещо в сферата на туризма или строителството.

Горе-долу до такъв извод стигам слушайки някои наши недодялани журналисти и виждайки какво става със спорта в световен мащаб. Повод за тази моя публикация са изминалите олимпийски игри в Пекин, на които ясно пролича що за спорт има България и къде сме в сравнение с останалите държави. И както бях предвидил в предния пост, представянето ни на илимпиадата беше ужасно слабо. То друго не можеше и да се очаква. Даже това, което спечелихмне като медали ни е много. Можеше и нищо да не вземем. Тогава резилът щеше да е пълен. Добре, че все пак някои от спортистите ни, въпреки всичките трудности, не спират да се стремят към успеха, та не се изложишме напълно. Румяна Нейкова и борците заслужават само поздравления за това, което направиха.

Радваме се на 1 сребро и 3 бронза от борбата, след като в този спорт сме били супер сила и сме обирали златните медали. Жалко, но фалт. За другите спортове да не говорим, пълна трагедия. Най-слабото представяне на нашата страна изобщо на олимпийски игри. В България спорта не се развива, никой и не иска да се развива, използва се само за далавери и пране на пари. Е, така успехи не се постигат. Олимпийската ни шампионка всички видяха при какви условия се е подготвяла. Олимпийците ни са все едни и същи на всяка олимпиада. Как искаме успехи като пращаме едни и същи всеки път. Ми то тяхното време мина. Таню Киряков, Армен Назарян, Данчо Йовчев, Мария Гроздева и тн. Тези хора не са вечни. Не може все на тях да се разчита. Мина им времето. Щангите трябва да се забранят като спорт в България. Само се излагаме и накрая другите са ни виновни, а  и там имахме големи традиции. Шефът на волейболната федерация Данчо Лазаров пък трябва да си подаде оставката незабавно, след като направи най-голямата простотия, която можеше да сътвори. Ние сме единствената държава, където някой шеф ще обвини публично свой ключов спортист, че е взимал допинг, след като многократни тестове са доказали обратното.

Почнаха някои умни глави да ни обясняват, че ние сме малка страна и не бива да искаме да бъдем сред най-добрите в спорта. Там си ни е мястото. Останалото били глупости останали от комунизма, че трябва да сме наред с великите сили. Също така държавата не бива и пръста да си мръдне за спорта, това също е комунистическо. Както виждаме с всяка изминала олимпиада се демократизираме все повече. През 2012 в Лондон ще сме изкоренили всякакви комунистически връзки, защото едва ли ще вземем и медал, а спортистите ни ще може да ги съберем в един микробус.

В подкрепа на твърдението, че спортът е за комунистите, е фактът, че домакините от Китай (видни азиятски комунисти) спечелиха безапелационно класирането по медали с цели 51 златни медала и то напълно заслужени. При кубинците явно проблемите на Фидел Кастро са оказали леко негативно влияние и не можаха да вземат златните медали в бокса, но все пак са доста по-напред от нас като постижения. Даже и Северна Корея са по-напред от нас. На олимпиадата в Сеул 1988 сме на 4-то място по медали, сега сме на 42-ро. Е това ако не е деградация, не знам кое е. Ама нали тогава е било комунизъм, за това. С Иван Славков беше по-добре.

Като изключим българското представяне, олимпийските игри си бяха много интересни. Общо взето колкот бяха разочарованията, толкова и хубавите моменти. Китайците са ясни, теса номер едно. Не може да не се отбележи неубедителното представяне на руснаците, които накрая все пак станаха 3-ти и възходът на американците в отборните спортове като цяло. Изненада беше много доброто представяне на британците. Въпреки, че любимият ми лекоатлет – китаецът Лю Сиан, не успя да участва на 110м с препядствия, неговото отсъствие беше компенсирано от Юсеин Болт, който смая света с 3 златни медала и 3 световни рекорда. Евала на китайците за игрите, които организираха.

Днес започват официално летните олимпийски игри в Пекин. Казвм официално, защото футболният турнир вече започна. Откриването се очаква с голям интерес. Церемонията ще се проведе на новия свръхмодерен олимпийски стадион в Пекин. Очаквам това да са едни много интересни игри. Мисля че китайците доста са се постарали, хвърлени са много пари, дано да няма големи неочаквани проблеми и скандали.

Какво да очакваме от спортистите и държавите, които представляват? Ако не стане някакво чудо Китай трябва да спечели олимпиадата по медали. Още преди 4 години в Атина те бяха много близо до 1-вото място и сега би трябвало да го вземат. САЩ и Русия ще останат зад тях. Разбира се, очаква се силно представяне и на традиционно силните Германия, Австралия, Япония и Франция.

Не искам да звуча песимистично, но според мен България няма да спечели нито един златен медал. Единственият ни шанс е Петър Стойчев на 10км плуване, другаде просто не виждам как ще стане. Даже ще е трудно да спечелим изобщо някакви медали. Ако вземем повече от 5, ще е нещо невероятно. Реално разчитаме на Стойчев, евентуално на Станка Златева (борба), ако някой от боксьорите извади късмет и волейболните национали. По слаби май до сега не сме били и това ще си проличи на самите олимпийски игри. Да все пак някои наши спортисти да ни изненадат приятно.

Всеки си има предпочитани спортове, които следи приоритетно. И при мен е така, но когато дойде време за олимпийски игри, мога да гледам почти всичко.

Вече съм студент. Не скачам от радост, но все пак това трябваше да стане. И въпреки че хората около мен се вълнуваха многократно повече от мен дали ще влезна някъде, къде ще е и какво, канидатстудентската ми кампания беше доста интересна и пълна с неочаквани обрати. Може би стана така, защото до последно не знаех какво ще правя, променях си решенията, а не бях като повечето ми връстници, които отдавна вече бяха решили къде и с какво ще кандидатстват.Останалите ходеха на всевъзможни уроци, а аз не, не виждах смисъл.

Преди време си мислих да кандидатствам в чужбина, но в началото на тази година се отказах. Не от излишен патриотизъм, а просто сметнах, че в момента няма да е добре за мен. Лошото беше, че в България просто не виждах къде да отида. Мнението ми за българското висше образование е крайно негативно и се отнася за всички университети и колежи. Няма обаче да засягам подборно тази тема, защото е безкрайна. Трябваше просто да избера по-малкото за мен зло. Вариантите за градове бяха 3: Пловдив, София и Благоевград. За други просто не съм и мислил. Първоначално се ориентирах към НСА. Викам си, ако не друго, спортната академия не е като останалите университети, а и много ценя спорта. Да ама се отказах заради непосилният за мен изпит, включващ гимнастика. То и други работи имаше, но с тях някак си с повече зор имах шанс. Както и да е вариантът НСА отпадна. Вече принципът беше където ме приемат. ЮЗУ-то отпадна също като вариант, въпреки че там щях да влезна със 100% сигурност без изпит. Просто се разубедих, а фактори за това много.

Вариантите вече бяха 2: УНСС или НБУ. Ей така за всеки случай отидох на изпит и в ПУ, където така или иначе нямах особено желание да ходя, но нали си е в Пловдив, ставаше за краен вариант. За УНСС също нямам много добро мнение, но ако не друго, то поне имат някаква добра база и някакво по-сериозно име. За НБУ почти нищо не знаех. Единствено, че формата на обучение е по-различна от останалите и взима големи семестриални такси. Също така приемният изпит там е по-различен.

За самите изпити не съм се притеснявал изобщо, даже ми бяха забавни. На какви ли не простотии се нагледах. Е вярно обстановката на никой такъв изпит не е весела, все пак половината кандидати си гризеха моливите и пиеха валериани. Е сбърках малко с изпитите, защото избрах грешните предмети. Трябваше български вместо математика, но какво да се прави, всеки греши. Не направих кой знае какво в УНСС и ПУ, та остана НБУ. Там изпитът беше тест по всичко. Направих го сравнително добре. Приеха ме дистанционно обучение в Пловдив, което за сега ме устройва, защото ми дава много свободно време. Записах се и вече съм студент по икономика в НБУ.