Archive for October, 2008

История на руската рулетка

Wednesday, October 29th, 2008

русская рулеткаВ този пост ще ви запозная с историята на една много популярна игра в свтовен мащаб – руска рулетка. Не става въпрос за телевизионната игра, а за истинската класическа руска рулетка.

Това е, може би, най-хазартната игра, защото ако загубиш, умираш. В класическия си вариянт в револвера се поставя един патрон, барабанът му се се завърта, насочва се към главата и се стреля. Ако имаш късмет, оставаш жив. Съществуват и други разновидности на играта. Например с повече патрони в барабана, но трябва да има поне едно празно място. Има и “безопасна рулетка” където вместо в главата, се целиш в ръката си. Все пак най-популярният е класическият варият с един патрон и насочване към главата, по-точно слепоочието.

Та идва въпросът как се е появила тази смъртоносна рулетка и защо се нарича руска?

Съществуват няколко версии за възникването на играта. Повечето от тях са свързани с Русия, руската армия, руски офицери и войници.

Една от версиите е, че през 19-ти век руските затворници били карана да играят тази игра, а пазачите им залагали дали ще оцелеят или не.

В друга от версиите се твърди, че офицери от руската армия играли доброволно на тази игра, за да демонстрират своята храброст.

Според някои руската рулетка била един зрелищен, но всъщност безопасен трик. Обяснява се с това, че когато спусъкът на револвера не е натиснат, барабанът му се движи свободно и ако е добре смазан, под действието на масата на патрона, патронът ще е най-долу. Проблемът на тази теза е, че не при всички револвери при ненатиснат спусък, барабанът се върти свободно. Например, барабанът на револвер Наган, който бил основният в руската армия в началото на 20-ти век, при ненатиснат спусък не се върти толкова свободно и масата на патрона няма почти никакво значение.

Така че руската рулетка си е била съвсем истинска игра и доста хора не са я преживели.

Орден Стара планина

Friday, October 17th, 2008

Най-високият орден в нашата държава отдавна е загубил своята стойност. Кой ли не го е получил вече. Жалкото е, че го получават и хора без никакви заслуги към страната, даже понякога се дава на такива, които вредят. А би трябвало да се дава на най-заслужилите, а не просто заслужилите. Но тъй като в България нищо не може вече да ме изненада, това с раздаването на ордени на ляво и на дясно вече изглежда нормално.

Последният носител на въпросният орден ще е Тодор Батков. Ще го получи на 17-ти октомври. Има големи заслуги човекът към културата, спорта, изкуството, правото, духовенството, вестникарството, забавлението на нацията и популяризирането на една книга написана от Алеко Константинов. Сашо Томов също може скоро да го получи. Той иа заслуги за спорта, бизнеса, политиката, опазването на околната среда и разсмяването на нацията.

Ето по-долу един списък на част от носителите на орден Стара планина. При повечето е орден Стара планина първа степен. Някои не съм ги чувал и не знам какво са направили. Други имат толкова общо с България, колкото аз с Мадагаскар. А на трети заслугите са по-скоро отрицателни, отколкото положителни. Тук там може да има някой, който наистина залужава. Според мен това обаче е обида към хората, които го заслужават и го носят. Също има хора, които може би го заслужават, но не го получават, за сметка на тези изброените.

Някои от носителите наградени от нашия президент:
2002:
Ричард Майлс
акад. Благовест Сендов
Вежди Рашидов
Петър Манджуков
Херит Залм
ген. Джоузеф Ралстън
Стефан Данаилов
2003:
проф. Минко Балкански
проф. д-р Исак Паси
Марта Руедас
проф. Александър Фол
Ото Шили
проф. Иван Славков
2004:
Вячеслав Похвалски
Ахмед Доган
Хуго Вутен
Патрик Кокс
Романо Проди
Негово Светейшество Максим, Патриарх Български и митрополит Софийски
Колин Пауъл
Силви Вартан
2005:
Бърти Ахърн
Севда Севан
д-р Желю Желев,
Осама Мохамед
д-р Константин Тренчев
д-р Желязко Христов
Джо Уилсън
баронеса Хенриет ван Линден
Любомир Левчев
Хайдар Берк
2006:
проф. Огнян Герджиков
Димитрис Куркулас
2007:
Мей Пану Папуля
Чонг Дже-сик
Франко Фратини
Христо Бонев
Албена Денкова
Максим Стависки
Тончо Русев
Симеон Сакскобургготски
Бенита Фереро-Валднер
Никола Саркози
Сесилия Саркози
Жан-Клод Юнкер
Ангела Меркел
Тони Блеър
Жозе Мануел Барозу
Кондолиза Райс
Хамад Бин Халифа Ал Тани
Радослав Гайдарски
2008:
Иван Черноземски
Джон Байърли
Нелсън Мандела
Норайр Арам Нурикян
Тодор Батков

Пак искам да уточня, че това са само част от носителите на ордена. Това стига да се види общата картинка. Списъка е пълен с анонимни посланници, зам. посланници, председатели на някви комиси, туристи, секретари, мафиоти и тн. Всичките призьори може да видите тук.

Да си дойдем на думата

Thursday, October 16th, 2008

Вчера писах за проблемите в баскетбола и как трябва да се решат, но тази тема не е интересна за повечето хора. За сметка на това темата за националния ни отбор по футбол вълнува всички. С нея ставаме и си лягаме общо взето.

Та да си дойдем на думата. Предполагам повечето българи са гледали вчерашният мач с Грузия. И сигурно никой не е доволен. Нормално, к’ви са тия грузинци, че да пра’им хикс с тях. Обаче реално погледнато нашите национали са пълни късметлии от началото на квалификациите до сега. То и от по-рано, но сега за тези квалификации става въпрос. Отърваха кожата в последната минута с Черна гора, когато заслужавахме да паднем. Имахме невероятен късмет (тука трябва да поздравим и изготвилите програмата на мачовете) Италия да ни гостува в 3-тия си мач и да не се напъни ни най-малко и по италиански да си вземат планираната точка. Вчера пък грузинците изтърваха 10 чисти положения пред вратата ни, а отгоре на това и дузпа не им дадоха. Та ако има някой, който да го е яд, че мачът е завършил 0:0, това трябва да бъдат грузинците.

Радвам се, че най-накрая след мача някои хора проумяха очевадното. Е, други още ще се самозалъгват, ама какво да се прави. Също се радвам, че това очевадното, го каза и Бербатов, на който явно вече не пука от никой и може да казва каквото мисли. И какво е това очевадното? Ми не ставаме. Националният ни отбор, както и целият ни футбол, е пълна трагедия. Този отбор няма класа. Няма и начин да се класира за световното. То такъв отбор не заслужава да играе на едно първенство с най-силните в света. Всичко това беше ясно много отдавна, но някои хора не искаха да го проумеят.

Назначаването на Пламен Марков за треньор беше последният пирон в ковчега за този отбор. По-нататък всичко беше напълно ясно. Няма да се оправи. Може да бием тук някой отбор на мъка и това ще е. Като нямаме футболисти и първенство, така ще става. Поне треньор да имахме. Кога ще им дойде акъла на идиотите в БФС да вземат един чужденец от световна класа за треньор? Вярно, че ще стува много пари, ама то иначе нищо няма да стане. Пък и в БФС имат пари. Така се прави по цял свят и в повечето случаи чуждите треньори носят успехи. А всички що годе талантливи млади футболисти трябва да напускат българското първенство възможно най-рано.

Последният добър мач, който направиха нашите беше като гост на Беларус миналите квалификации, където треньор беше Мъри, който пък беше викнат на пожат за 2 мача. Преди това напвихем добър мач като домакини на Белгия, завършвайки 2:2 в квалификация за Евро 2004. Мачът беше юни 2003. И това е отбор, който иска да играе на големи първенства. 2 свястни мача за 6 години почти. Вчера беше просто капката, с която чашата преля.